Който вече е бил в гимназия, със сигурност знае какво се случва там. За някой хора, тази част от образованието е най - трудната - опитват се да се ""впишат"" в училищното общество, да намерят приятели, с които да имат общи интереси. Докато те се тревожат, че няма да се впишат, някои други се притесняват, че няма да се откроят. Те искат да бъдат запомнени, уникални, единствени, всеобщо признати. Ето такава е и нашата главна героиня - Моника.Пламенно се интересуваше от театър, журналистика и обожаваше да чете книги. Мечтаеше да стане актриса или журналистка. А когато и се отдадеше възможност, която я приближава до реализирането на една от двете мечти, тя не я пропускаше. Тя  е най - обикновена ученичка, която е деветокласничка в софийско училище. Както сами се досещате, проблемите й могат да произлизат или от училище, или от любовните трепети, които са характерни за тази възраст. Но да не увъртаме повече в излишни обяснения, а да преминем към същината на моя разказ .... 



    - Вторник!!? - Моника се събуди от дразнещата мелодия на мобилния си, който иззвъня точно в 7.00ч. Когато погледна датата на екрана му, просто й прилоша. Беше от онези дни, които не харесваш особено. Е, в случея, честта се падаше на втория ден от седмицата. 
    ""Днес имам да свърша толкова много неща ..."" - мислеше си докато си миеше зъбите. Характерно за нея беше да си прави план-програма за деня, докато върши нещо друго. ""Първо: в 12.00 трябва да взема козметичните продукти от пощата, след това да се отбия до вокалната група и ... накрая - контролното по география. Колко по-ужасно може да стане!?". Моника имаше Наполеонови възможности. Винаги имаше да върши куп задачи, тъй като работеше за известна козметична компания, на която беше дистрибутор, а също така участваше във вокалната група в училището си. А сега я чакаше и ужасяващо конторлно, с което не беше сигурна, че ще се справи.
    Беше 11;45. Имаше 15 минути, за да стигне до пощенския клон, преди служителките да излязат в обедна почивка и тя да не успее да вземе продуктите, които между другото бяха много важни - клиентките непрекъснато питаха доста настойчиво кога ще пристигне поръчаното. Доста стрес за едно момиче на 15, а? Но се окопити, както всеки друг път и подтичвайки се добра до пощата, 5 минути преди да затворят.
    - Добър ден. - Поздрави учтиво, въпреки че не й беше до маниери. - Поръчка за Светла Георгиева. - Нямаше 18 и не й бе позволено да взима поръчка на собствена отговорност. От своя страна, лелката отзад леко се повдигна от стола си, който изскърца с облекчение. Тя отиде до другия край на помещението и се върна, носейки голям кашон, който по всичко личеше, че тежи доста. Мони го пое и го остави на масата, предназначена за такива колети. Разпечата го, извади пликовете, които носеше със себе си, за да прибере продукитите вътре, натовари всичко в тях и си тръгна. 
    Стана 12;32, когато най - сетне пристигна в училище. Естествено, не можа да се отбие до вокалната група, а им предстоеше важно участие. Нямаше време дори да обядва, защото и предстоеше нулев час по Английски език. Какво по - хубаво!? Влизайки в стаята, срещна неприятните погледи на две от момичетата от класа й - Никол и Екатерина. С тях беше в нещо като тиха война. Не си разменяха обидни фрази, но пък си личеше, че не се харесват. Но както обикновено, такива хора не й правеха впечатление. Докато отиваше към мястото си, срещна Елиза и Габи - две момичета, с които се разбираше идеално. Не бяха точно момичетата, с които би искала да бъде ""приятелка завинаги"", но става за компания. Заприказваха се, а нашето момиче тайно хвърляше погледи към Мишо - момче от нейния клас, който всъщност май харесваше.






ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕТО СКОРО ( :